Еухарис – амазонска лилия

Еухарисът – красиво, нежно и малко капризно цвете е познато у нас повече под името амазонска лилия или стаен нарцис. Името еухарис на гръцки означава прелестен, изящен. Родното място на това екзотично и притежаващо нежен и приятен аромат цвете е Колумбия Ако полагаме за него правилните грижи ще ни се отблагодари с цъфтеж три пъти в годината.

Еухарисът има яйцевидна луковица, големи, овални, тъмнозелени листа с дълги дръжки. Цветовете са едри, бели и леко наклонени. Ако се вгледаме в устройството на цвета, веднага забелязваме нещо, което го няма при другите ни познати цветя -дръжките на тичинките са листоподобно разширени, сраснали са с ръба на короната и накрая завършват с тичинковата торбичка.

Еухарисът е топлолюбиво растение. Изисква температура от 15-20 градуса и максимална до 25 градуса през лятото. С изключение на няколко седмици през есента се нуждае от редовно и обилно поливане. За да се развива правилно трябва в саксията да сложим почва съставена от една част градинска пръст и една част листовка или разложен оборски тор, към който сме прибавили малко дървени въглища. С тяхна помощ ще създадем рохкавост на почвата и ще можем да регулираме влагата в нея. Еухарисът изисква по-голяма саксия, в която корените да  се разпростират свободно. Най-често в саксии с диаметър 25 сантиметра се засаждат до 6 луковици.

Когато листата изсъхнат, растението трябва да се премести в по-хладно помещение и да се намали поливането му. В противен случай през следващия период на вегетация ще има по-малко цветове. Грижливо отглежданите амазонски лилии (еухарис) цъфтят два-три пъти в рамките на една година, дават и семена, които могат да се използват за размножаване. Процесът на размножаване може да се ускори, чрез вкореняването на люспи, които се отделят лесно от по-едрите луковици.

Еухарисът се пресажда веднъж на 3 години, когато е периода на покой. При процеса на пресаждане се запазва почвата около корените и ако няма необходимост не се разделят луковичките, тъй като разсаден поединично цъфтежът му е по-кратък.

Най-често срещания вредител на това растение са щитоносните въшки. Когато цветето е  по-слабо засегнато можем да измием листата със сапунен  разтвор. При по тежки зарази се използва тампон напоен с денатуриран спирт, който се получава като към етиловия алкохол се прибавят денатуренти, които го правят негоден за консумация от човека и му придават специфичен цвят и мирис. Към този спирт обикновено се прибавя малък процент метилов алкохол и пиоктанин,, използван в медицината  като антисетично и антимикотично средство. На пазара се продават и  инсектициди, които отравят соковете на растението, а оттам и щитоносните въшки.

BulgarianEnglishFrenchGermanItalianRussianSpanish