Как се берат билки.Правила при брането на билките.
За да може пълноценно да използваме лечебните качества на билките, които сме решили да си съберем трябва да знаем и спазваме някои основни правила. На първо място добре е да се знае, кога е най-подходящото време през годината за събирането на билките, през коя фаза от развитието им натрупаните полезни вещества в тях са в най-голямо количество.
Добре е да помним ,че стръковете и листата се берат малко преди или по време на цъфтежа. Цветовете е добре да се берат малко преди разтварянето им или по време на пълното им разцъфтяване. Когато берем плод той трябва да е напълно узрял, а ако събираме корените на растението най-подходящия момент е през есента,след увяхването на надземната част на растението. Ако ни трябват корите от някое растение най-добре е да се сдобием с тях през есента или рано напролет при започването на вегитацията.
Защо е важно да се спазват правилата
Тези правила са се наложили в практиката и е много важно да се спазват, ако искаме билките, които събираме да имат в състава си максимално възможното количество полезни и лечебни вещества. Това количество е различно през различните периоди от развитието на растението. Затова е добре да познаваме и различните фази на развитие на растението,за да можем да изберем правилно периода на събиране на билките. По този начин,когато ги използваме,ще сме сигурни,че в тях се съдържа точно това,което ни е необходимо.
Така например активните вещества,които се намират в листата на момината сълза са почти два пъти по-богати с лечебни вещества,кагато са набрани преди цъфтежа на цветето, отколкото по време на цъфтежа. Друг един пример за това е сладкия корен. При него количеството на глицеризина е най-голямо по време на пълният му цъфтеж,като към края на цъфтежа това количество намалява рязко. Много такива примери могат да се дадат и с други растения. Като например съдържанието на морфин при мака и на никотиновото вещество в тютюна, тяхното количество в началото на развитието на растението е най-малко, а в крайната фаза на растеж и развитие е най-голямо. Трябва да се внимава и за морските краставички и блатника. Морските краставички по време на цъфтежа са силно отровни,но след това могат да се използват за лечение на синузит. А пък блатника по време на цъфтежа се използва за храна на добитъка,но по време на цъфтежа става силно отровен.
Трябва да знаем също така,че растенията,изложени повече на слънчева светлина,съдържат в състава си по-голямо количество етерично масло, в сравнение с тези,които растат на сянка.
Възраста на растенията също е фактор, с който трябва да се съобразяваме.Например при по-старите хининови дървета количеството хинин,което се съдържа в кората е в пъти повече отколкото при по-младите.
Бере се в сухо и слънчево време
Брането на билките е добре да става в сухо и слънчево време,след вдигане на росата т.е. ,когато сме сигурни,че растението е абсолютно сухо. В противен случай рискуваме, ако съберем мокро или влажно растение по време на сушенето то да почернее или да се запари и да мухляса.
Техника на бране на билките
Беритбата на растението трябва да става задължително чрез рязане,а не скубане. За целта се използва остра ножица,като се отрязва тази част от растението, която ни е необходима.
Сушене на билките
Най-добре е събраните билки да се сложат да се сушат не по-късно от 4-5 часа след брането. Трябва да осигурим условия за по-бързо сушене на билката и да много добра вентилация в помещението. Когато сушенето става бавно това води до загниване на растенията, а пък прекалено бързото сушене без вентилация води до разлагане на съдържащите се в тях лечебни вещества.
От практиката е установено,че етерично-маслените растения трябва да се сушат при температура до 35-40 градуса,докато при другите това може да става при 40-60 градуса. Шипките, малините и други месести плодове трябва да се сушат при температура от 60 до 100 градуса,като покачването на температурата трябва да става постепенно и задължително се следи за добрата вентилация,за да се избегне набръчкването на плодовете,което се явява пречка за бързото им изсушаване отвътре.