Отглеждане на орехи

Орехът не е претенциозно растение, но ако искаме да се радваме на добър добив от нашата орехова градина, добре е да сме запознати с някои изисквания на ореха към външните фактори-температура, почва, вода, въздух, светлина.

температура

Орехът е топлолюбиво растение, но се присособява добре и при други климатични условия. Стига минусовите температури да не достигат от минус 8 до минус 20-30 градуса. При ореха сравнително рано започва вегетационния период т.е. сокозадвижването. Затова при него могат да се повредят плодните пъпки при по-продължително затопляне в края на зимата, което може да предизвика сокозадвижването и последващо рязко спадане на температурите. От късните пролетни студове, достигащи до минус 1-2 градуса могат да замръзнат летораслите и завръзите. Ореховите дървета са топлолюбиви, но не обичат силните горещини и продължителните засушавания. Те могат да доведат до забавяне на растежа, окапване на листата и влошаване качеството на ядките.

почва

Орехът не е претенциозен към почвата. Но все пак неподходящи за него са сухите и плитки, заблатени и слабоаерирани почви. Орехът добре вирее и на по-бедни и чакълести почви,стига да са достатъчно дълбоки,за да може да им се развие кореновата система. За оптимален добив от ореховата градина трябва да снабдим почвата с достатъчно азот, желязо, калий, цинк, мед,  фосфор и  калций.

азот

При недостиг на азот ядките са с по-малък размер ,по дървото се появяват жълти листа и множество сухи клони по върха на короната.

желязо

При недостиг на желязо листата избледняват, върховете на летораслите загиват

калий

При лисата на калий се влошават качествата на орехите, листата пожълтяват, а летораслите не се развиват и загиват.

цинк

При недостиг на цинк листата са по-дребни, пожълтяват, скъсяват се междувъзлията на летораслите.

мед

Лисата на мед можем да познаем по пожълтяването и опадването на листата, малките ядки и белия оттенък на черупките.

фосфор и калций

При липсата им се наблюдава изсъхване на цели клони от ореховото дърво и пожълтяване на листата.

вода

Орехът има силно развита коренова система и е сранително сухоустойчив. Но при добро напояване ще даде по-голям и качествен добив. Според особеностите на климата в България се препоръчва да се извърши по една поливка през летните месеци юни, юли, август, като напоителната норма е до 300 куб.м/дка вода.

въздух

Орехът предпочита места защитени от силния и студен зимен вятър и изсушаващия вятър през лятото. Подпомагащ опрашването е слабият вятър. А студеният и силен вятър през зимата не може да нанесе щети по клоните,поради здравината им, но има опасност да предизвика измръзване на надземните части.

светлина

Орехът е светлолюбиво дърво. Не понася засенчване на короната, но може да понесе почвено засенчване. Затова може да се комбинира засаждането му с някои по-ниски дървета или храсти. Но при избора на съсед на ореха трябва да се внимава. Ореха онася добре съжителството с дребнолистната липа  и планинския ясен, но не търпи смрадлика и черница.

При отглеждането на орехите освен,че трябва да се съобразим с изискванията му към климатичните фактори, трябва и внимателно да подберем най-подходящия за нашите цели сорт.

сортове орехи

Сортовете орехи за създаване на орехови насаждения утвърдени в сортовата листа на Република България са: Силистренски, Дряновски, Шейново, Извор, Сливенски, Кукленски, Прославски, Перущенски, Пловдивски  и др

Силистренски

Утвърден е като стандартен сорт рез 1967 година и е разпространен в цялата страна. Подходящ е за създаване на промишлени насаждения. Ядката му е с високо маслено съдържание -72%  и рандеман 52% . Цъфтежът му е сравнително късен и плодовете узряват средата на септември. Добивите му са редовни. Недостатъкът му е чувствителността на мъжките цветни пъпки към ниските температури.

Дряновси

Утвърден е като стандартен сорт през 1965 година и е разпространен в цялата страна. Подходящ е за създаване на промишлени насаждения. Плодовете му са много едри. Ядките му са с много високо маслено съдържание и рандеман 52 процента. Цъфтежът му е ранен. Плодовете му узряват в края на септември. Дръвчетата започват да плододават сравнително рано през 2-3 година след засаждането си. Средния добив от по-големите дръвчета 10-12 годишните е около 42-45 килограма.  Недостатък му е ранният цъфтеж и податливостта му към бактериоза.

Шейново

Плодовете му са средна големина около 12-13 грама. Черупката му е лесно чуплива и мека. Ядката му лесно се отделя от черупката и има масленост 72% и рандеман  55%. Цъфтежът му е късен. Плодовете му узряват втората половина на септември. Има редовни и богати добиви. Недостатъкът му е сравнително ниската сухоустойчивост.

Извор

Плодовете му са средно едри, ядката се отделя лесно от черупката. Съдържанието на мазнини е високо и рандеманът му е 55,8 процента. Узрява втората поровина на септември. Сортът се слави като много плодовит. Слабо се влияе от зимните студове, поради сравнително малките размери на короната е подходящ за създаване на големи насаждения.

Сливенски

Плодовете му са едри, а черупката тънка. Ядката е с много добри вкусови качества, лесно се отделя, маслеността и е 72 процента, а а рандеманът 56 процента. Цъфтежът е късен, плодовете узряват края на септември. Сортът е сравнително невзискателен към климатичните условия, устойчив е на бактериоза. Недостатък му е тънката черупка, която влияе на продължителността му на съхранение.

Кукленски

Плодовете му са дребни. Черупката е лесночуплива. Ядките са с нискамаслено съдържание, но рандеманът е висок 57 процента. Добивите му са високи. Узряването е в края на септември. Устойчив е на болести.

Прославски

Плодовете му имат средна големина около 12 грама. Черупката е средно дебела, но се чупи лесно. Ядката се отделя лесно, маслеността и е висока 71-72- процента, а рандеманът е 51 процент. Узряването е в началото на септемри. Устоичив е на болести.

Перущенски

Разпространен е предимно в Южна България. Черупката е мека. Ядката се отделя лесно и е с много добри вкусови качества. Маслеността и е 72 процента, а рандеманът 54 процента. Сортът има късен цъжтеж, устойчив е на болести. Невзискателен е към климатичните условия. Добивите му са високи.

Пловдивски

Плодовете му са много едри, а черупката му е трудно чуплива с висока масленост почти 80 процента, но рандеманът ме у е нисък около 49-50 процента. Недостатъкът му е ,че мъжките пъпки са силно чувствителни към ниските температури. Узряването му е към края на септември. Сортът е плодовит и е устойчив към болести.

Подбирайки най-подходящия за нашите цели сорт и спазвайки несложните изисквания на орехите към температурата, почвата, напояването ще се радваме на успех при отглеждането на орехите.

автор:poleznobg.net

снимка:agronavt.com